Църковен календар

Църковният календар е специфична система за отбелязване на религиозни събития и празници. Той служи като ръководство за християните, помагайки им да спазват постове, да участват в богослуженията и да почитат светци и събития от християнската традиция.

Църковният календар може да включва и други светци, празници и постове в зависимост от конкретната традиция и обичаи на различните християнски общности. Той служи като важен аспект от християнската култура и помага на вярващите да спазват религиозните обрядности и да се съсредоточават върху духовните аспекти на своята вяра.

Две са основните и най-големи направления на християнската религия – православие и католицизъм. Въпреки че и двете традиции следват основния кръстоносен християнски календар, има различия в датите на определени събития поради различия в използваните календарни системи. Някои от празниците и светци са общи за двете традиции, но се отбелязват в различни дни поради разликата в календарните системи.

Православният календар следва юлианския стил, основан на юлианския календар. Този стил се използва за определените голямопостни, Великден и други празници.

Католическият църковен календар е в съответствие с григорианския календар, който се използва в целия свят.

Юлианският календар е кръстен на името на император Юлий Цезар. Когато римляните завладяват Египет (І век пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин за изчисляване на времето и императорът решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност, и нарежда на  александрийския математик Созиген да създаде римския календар. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В този календар продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Католическият църковен календар използва григорианския стил,въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII. Този календар е коригиран, за да компенсира грешките в юлианския календар.

През 1582 г. папаГригорий XIII въвежда употребата на григорианския календар, който с 13 дни изпреварва юлианския. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа, а този процес продължава почти три века и половина До 1923 г. всички православни църкви използват „стария“ юлиански календар.

Днес григорианският календар е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт. Поради тази причина и факта, че повечето църкви след 1923 г. приемат „новия“ календар вече християнските празници съвпадат.

Изключение прави Великден, защото православните църкви продължаватда го изчисляват по юлианския календар (а католиците го изчисляват по григорианския), поради което понякога католическият и православният Великден са с до пет седмици разлика.

В България григорианският календар е въведен със закон, приет от Народното събрание на 14 март 1916 г. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Православната църква в България продължава да следва юлианския календар и след 1916 г. Едва през 1968 г. тя преминава към григорианския или, както се нарича, поправен юлиански календар. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, но подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според юлианския календар, т. е. по стар стил.

‍